Начало » Архив » Брой 12 • 2016 » Негативните лихви са данък върху възстановяването

Негативните лихви са данък върху възстановяването

Брой 12 • 2016, Начална - Няма коментари
philipp

Немският икономист Филип Багус е познат у нас със своя­та книга „Трагедията на евро­то“ (2010). В нея той брилянтно показва слабостите на еврото и причините, довели до дългова­та криза в Европа. Багус говори за провал на общата европей­ска валута, причинен от поли­тически натиск, лоши банкови практики и свръх задлъжнели правителства. В последното си изследване* Багус се насочва към неконвенционалната парич­на политика на отрицателните лихви и ефекта й върху иконо­миката. Кой печели и кой губи от негативните лихви? Защо помпането на пари не носи въз­становяване, а дори напротив – затормозява растежа?

 

Преразпределителните сили на лесните пари

Големият въпрос при обсъж­дането на ефектите от некон­венционалните политики на централните банки, в т.ч. нулеви­те или отрицателни лихви, е кой всъщност печели и кой губи? Познатата теза, че така се сти­мулира икономиката и в крайна сметка всички живеят по-добре, не издържа нито на фона на обек­тивните факти за паричните по­тоци, нито на очебийната липса на икономически растеж. Всъщ­ност, ултраразхлабената парична политика помогна на закъсали финансови институции и на не­платежоспособни държави, но всичко това дойде с цена, която платиха обикновените хора.

И от двете страни на океана наливането на нови пари на прак­тика обслужи големите финансо­ви институции и намали натиска за финансиране на държавните дефицити. Това се вижда, как­то от директните финансови потоци – например, известната Програма за изкупуване на про­блемни активи (TARP) в САЩ, така и от ефектите по сектори, погледнати през призмата на времето. Ето какви са, например, ефектите върху задлъжнялостта на различни икономически аген­ти от двете страни на океана в по­следните 6-7 години.

Домакинствата в САЩ на­малиха своята задлъжнялост към финансови институции от 14 на 13 трилиона долара в пери­ода 2008-2013 г. Нефинансовите корпорации също свиха заемите си в началото на кризата – от 7,5 на 7,3 трилиона долара в пери­ода 2008-2009 г., но този тренд се обърна рязко след по-активна­та намеса на Фед и към началото на 2014 г. заемите на нефинан­совите предприятия достигнаха 9,6 трилиона долара. По подобен начин се развиха и финансовите институции, които леко нама­лиха пасивите в ранните фази на кризата от близо 70 трилиона до 66 трилиона долара (2008-2009), след което агресивно разшири­ха балансите си – към началото на януари пасивите им вече са 84 трилиона долара. В периода 2008-2014 г. финансовите инсти­туции увеличиха своите кешови наличности от 1,1 до 3,7 трили­она долара, като това е в периода, в който федералното правител­ство на практика удвои публич­ния дълг от 8,8 до 16,4 трилиона долара.

С други думи, докато дома­кинствата леко свиха своята за­длъжнялост, нефинансовите корпорации и финансовите ин­ституции разшириха баланси­те си, което е подпомогнато от неконвенционалната парична политика. Финансовите инсти­туции увеличиха и кешовите си наличности. Най-големият пе­челивш от политиките на Фед бяха федералното правителство и икономическите агенти, кои­то получиха първи новите пари.

Домакинствата в еврозоната така и не свиха своите задълже­ния, които дори леко се увели­чиха от 5,7 трилиона евро през 2008 г. до 6,1 трилиона в края на 2013 г. Заемите на нефинан­совите корпорации останаха не­променени до 2009 г., след което започна свиване на задължени­ята и изплащане на дългове. В периода 2009-2013 г. компании­те свиха задълженията си от 4,7 трилиона евро до 4,3 трилиона евро. За разлика от случилото се в САЩ, размерът на пасивите на финансовите институции в евро­зоната остана непроменен – око­ло 31 трилиона евро. Въпреки това, финансовите институции се възползваха от разхлабена­та монетарна политика на ЕЦБ, като заздравиха структурата на своите баланси. На практика банките в еврозоната намалиха кредитирането към компании­те и увеличиха кешовите си на­личности от 2,2 трилиона евро до 3,5 трилиона евро. Правител­ствата в еврозоната бяха основен „бенефициент” на неконвенцио­налната парична политика. Пуб­личният дълг на страните в еврозоната се увеличи от 6,5 три­лиона евро през 2008 г. до 9,1 трилиона през 2013 г.

Накратко: компаниите в ев­розоната леко свиха задълже­нията си, докато домакинствата увеличиха своите незначително. Банките намалиха експозициите си към частен дълг, увеличиха ке­шовите си наличности (ликвид­ността) и експозицията си към публичен дълг. Движението на новите пари е било предимно от ЕЦБ към банковата система, след което голямата част е попаднала в правителствата на страните от еврозоната. Както в САЩ, така и в еврозоната, финансовите ин­ституции и правителствата са ос­новните, облагодетелствани от лесните пари.

Ощетено възстановяване

Ключов момент за възстано­вяването на икономиките е нор­мализирането на структурата на производството, което изисква изчистване на изкуствено напом­паните инвестиции и връщането към реални спестявания, как­то и свиване на задлъжнялост­та, която тежи на растежа. Този здравословен процес на свиване на задлъжнялостта беше изкуст­вено притъпен от монетарните политики в развитите страни. Ниските лихви всъщност съз­дадоха стимули за увеличава­не на дълговете, а не за тяхното изчистване. Централните бан­ки натискаха за увеличение и на частния дълг, което така и не се случи – огромната част от ново­създадената ликвидност не дос­тигна до реалната икономика (там естествените стимули са за свиване на дълговете), а се натру­па като свръх резерви в баланси­те на банките. Докато частният сектор успя, въпреки централни­те банки, да свие своята задлъж­нялост, нарастващите дългове на правителствата противодейст­ваха на този процес и в крайна сметка общите нива на задлъж­нялост останаха непроменени. Нарастващият публичен дълг, който ще бъде платен рано или късно от частния сектор, е всъщ­ност най-голямата пречка при възстановяването.

Отрицателните лихви пречат на предприемачество­то

Политиката на нулеви или от­рицателни лихви има сериозни ефекти, както върху предпри­емаческата култура, така и вър­ху културните нагласи на хората. Нулевите лихви правят изплаща­нето на дългове непривлекател­но и провокират поемането на повече дълг от страна на компа­ниите. При по-продължително задържане на подобна неконвен­ционална парична политика, тя има ефект върху бизнес култу­рата, тъй като компаниите с ог­ромни дългове имат различно поведение спрямо тези, които не са затънали до такава степен. Ви­соко задлъжнелите компании са под огромен натиск да генерират кешови потоци максимално бър­зо и да заделят много по-малко ресурси за проекти, които могат да донесат устойчиви печалби, но в дългосрочен план. Собстве­ниците на подобни компании често губят своята независимост при вземането на решения и ста­ват зависими от кредиторите си.

Неконвенционалната па­рична политика може да има и сериозно отражение върху култу­рата и ценностите в обществото в дългосрочен план. Шансовете, подобни политики да останат в сила за дълго, не са малки, като се има в предвид, че всички страте­гии за изход от създалата се ситу­ация са социално и политически трудно осъществими. Затова и Багус говори за „капана на поли­тиката на нулеви лихви“. Лесни­те пари не просто утвърждават зависимостта от социалната дър­жава, но и по време на рецесия целят да променят поведението на хората, като ги стимулират да харчат повече. Увеличаването на кешовите наличности се превръ­ща в нещо като протест на хора­та към една сбъркана структура на капитала. Този протест е ата­куван от политиката на ниски лихви. Целта на неконвенцио­налната парична политика е да провокира хората да купят това, което иначе не биха купили, и да инвестират по-рисково, откол­кото иначе биха желали. Стра­тегията, да се излъжат хората да харчат, води до популизъм и из­кривява икономическите цен­ности.

Няма изходна стратегия

Багус заключава, че неконвен­ционалните парични политики след 2008 г. всъщност подкре­пят финансовите пазари и пра­вителствата с надеждата, че така ще се увеличи съвкупното тър­сене. Тези политики имат висо­ка цена. Преразпределителните ефекти са в полза на финансови­те институции и правителства­та и в ущърб на останалата част от населението. Това преразпре­деление не само води до социал­но напрежение, но и подкопава устоите на пазарната икономи­ка и води до популизъм. Ниски­те лихви всъщност нараняват възстановяването и забавят рас­тежа, като намаляват спестява­нията и насочват ресурсите към непродуктивни държавни харчо­ве и поддържане на изкривената капиталова структура на ико­номиката. Отрицателните лих­ви носят огромен морален риск. При липсата на политически по­носима стратегия за изход и опас­ността от дългосрочно закотвяне на тези политики, предприема­чеството и икономическата кул­тура на хората са засегнати, като се поощрява поемането на дълг и спекулацията за сметка на упори­тата работа и спестяванията.


 

* Изследването на Филип Багус е под наименованието „The ZIPR Trap: Why low interest rates are a tax on recovery“ (2015)

 

Петър Ганев, ИПИ



Напиши коментар

© 2017 Златен вестник - инвестиционно злато и валути. Всички права запазени.