Начало » Архив » Брой 12 • 2016 » Опасната зависимост на руската икономика от цената на петрола

Опасната зависимост на руската икономика от цената на петрола

Брой 12 • 2016, Начална - Няма коментари
Sirkarov image

Макроикономическата картина и инвестиционният потенциал на руската икономика влизат все по-сериозно в полезрението на анализатори и медии. Сред основните причини са геополитическите интервенции от страна на президента Путин и дълбокият срив на международните петролни цени. През 2015 г. БВП на Русия отчете спад от 3,7%, а прогнозите на МВФ за 2016 г. са за нов спад от 1%. Завръщане на икономическия растеж се очаква чак през 2018 г. Подобни прогнози показват, че сегашната криза има по-структурно измерение от кризите след спада на петрола през 2008 г. и кризата на публичните финанси на Русия от 1998 г. И при двата случая възстановяването започна след само година или най- много две.

Петролът – кръвта на руската икономика

Не е тайна, че руският бюджет е в голямата зависимост от прави­телствените приходи от петрол­ните и газовите продукти. Оттам не е изненада сериозното влияние на срива на петролните цени вър­ху бюджета и върху развитието на цялата руска икономика. Прихо­дите от продажба на петролни и газови продукти формират близо 50% от бюджета на страната през последните 10 години Тези прихо­ди формират също така 70% дял от общите приходи от износ и 25% от целия БВП. (Графика 1)

Sirkarov 1

Продължаващата зависимост от износа на енергийни суровини е свидетелство за провала на опитите на президента Владимир Путин за диверсификация на руската иконо­мика – намерения, които той декла­рира преди цели 15 години. През вече далечния април 2001 г., пред Руската Дума, Путин остро разкри­тикува факта, че руската икономи­ка е силно зависима от приходите от петролни продукти и каза, че ос­новната задача пред него е мащабна политика по диверсификация. Към днешна дата промяна в това на­правление няма. Явно проявление на голямата икономическа зависи­мост на Русия от петролните при­ходи е и сривът на руската рубла.

Силната положителна корела­ция между цената на фючърсите на петрола, сорт Брент с доставка 16 март и спот курса на рублата спря­мо долара, е очевидна на първата графика. Руските пари достигнаха рекордно обезценяване на 21 яну­ари, когато докоснаха 86 рубли за долар.

Цената на геополитиката

Разместванията на геополитиче­ската шахматна дъска също имаха своето отражение. Руската валута се срина почти два пъти от анекси­рането на Крим през март 2014 г. и последвалите санкции от САЩ и ЕС до днес. Обезценяването на рублата донесе след себе си 13-го­дишен връх при инфлацията в стра­ната до 16,9% през март 2015 г. За сравнение, през април 2012 г., ин­флацията бе на ниво 3,60 на сто.

През годините след анексиране­то на Крим и стартирането на вой­ната в Украйна, броят на хората, живеещи под линията на бедност­та, достигна 23 милиона души.

Стопяването на валутните ре­зерви също е съвсем логично след­ствие от започналия отлив на капитали от Русия и влошаването на общата макро картина в страна­та. Правителството и централна­та банка правиха опити за спиране на галопиращото обезценяване на рублата, но както често се случва, ефектът от предприетите интервен­ции се оказа с обратен знак. Подо­бен пример бе намесата от страна на централната банка на 16 декем­ври 2014 г., когато курсът на руб­лата към долара премина 80 рубли за долар. Тогава гуверньорът на ру­ската централна банка Елвира На­биулина реши да вдигне лихвата с умопомрачителните 6 процентни пункта. Ефектът на стопяване на ва­лутните резерви ясно се вижда на втората графика. През 2014 г. ру­ските валутни резерви се стопиха с 150 млрд. долара. (Графика 2)Sirkarov 2

На 21 януари 2016 г., при по­следното регистрирано дъно на рублата, и Набиулина смълча фи­нансовата аудитория с изказване, че банката няма да реагира на този срив, както го направи в средата на декември, защото рублата е била близо до своите „фундаментални нива”. Изявлението идва при курс от близо 82 рубли за долар. Стран­на и опасна стратегия за успокоява­не на пазара.

Дали пред Русия започва да на­зрява идеята за печатане на руб­ли, в отговор на кризата, е трудно да се предположи. Едно е сигурно: ако това се случи, то покупателна­та сила на руските домакинства и фирми може да бъде още по-сил­но застрашена. Дори към момента, проблемите пред бюджета и силно обезценяващата се рубла водят до спад в нивата на заплатите и спад на потребителското търсене.

Силното обезценяване на ру­ската рубла удари основно руските граждани, които все по-трудно ус­пяват да запазят досегашните нива на потребление. Икономическото явление стагфлация вече е факт на руска земя. Наблюдаваме едновре­менно спад на съвкупното произ­водство и ръст на цените. Разбира се, правим уточнението, че третият основен индикатор в стагфлацион­ната хватка, високата безработица, засега е относително нисък. С ог­лед на спада в последните месеци на дела на работещите руснаци, обаче, перспективите пред трудовия пазар не изглеждат положителни.

Заплахите напред

Една от основните опасности пред фискалната стабилност на Ру­сия са предпоставките бюджетните дефицити да се превърнат в хро­нични и по този начин да се увели­чи дълговото бреме на държавата. Първоначално планираният бю­джет 2016 е на база средни цени от 50 долара за барел (при малко под 30 в момента), следователно въз­можността дефицитът тази година да надхвърли предварително зало­жените 3% от БВП е много голяма. Анализатори от RBC дадоха прог­ноза, че ако цените на петрола се понижат до 24 долара за барел, то бюджетният дефицит може да на­бъбне до 7,5% от БВП.

За отбелязване е и фактът, че разходите за военни цели достигат рекордни нива, спрямо общи­те държавни разходи, в контекста на продължаващите интервенции на руската армия в Сирия. Това е осезаемо утежняващ фактор за фи­нансовото здраве на руските пуб­лични финанси. Подобни действия и последващите ги ефекти видяхме само преди по-малко от две години. След ескалирането на конфликта в Украйна и намесата от страна на Путин, военните разходи се увели­чават повече от два пъти. Средните нива на военните разходи на Русия за февруари, март и април 2014 г. възлизат на 6,7% от БВП и 27,7% от общите бюджетни разходи.

Финансирането на дефицитно­то харчене е деликатен въпрос, с оглед относително високите лихви по руския дълг в Русия и несклон­ността на вътрешните агенти за фи­нансиране на по-големи емисии държавни ценни книжа. Към мо­мента, публичният дълг към БВП е около 14%, което е едно от най-ни­ските нива в глобален план. При­чините за тези ниски нива, обаче, се крият в несклонността на външ­ните инвеститори да купуват руски ДЦК. Предпоставките за подобни настроения са спомените от финан­совото фиаско 1998-1999 г., както и активната роля на Русия в украин­ския конфликт от февруари 2014 г.

Доказателство за голямата веро­ятност от надуването на сериозен бюджетен дефицит за настояща­та 2016 г., са действията на руско­то финансово министерство от 5 февруари. Финансовите власти в страната анонсираха, че сондират въможността за пласиране на ев­рооблигации на международните пазари. Последното външно фи­нансиране от страна на Русия бе през 2013 г., преди ескалирането на конфликта в Украйна и налагането на първия етап санкции от страна на ЕС и САЩ.

Притесненията за бавното из­лизане от тази ситуация са свърза­ни с обективните предпоставки, че Путин няма визията и наме­рението за структурни реформи. Единствените спасителни пояси са ръст на международните петролни цени и отпадането на санкциите, които прекъснаха достъпа на клю­чови правителствено контролира­ни компании (в банковия сектор, енергетиката и военната промиш­леност) от международните дъл­гови пазари. Тези пояси обаче не изглеждат близо до протегнатата ръка на Русия.

Нужни са реформи, които да са насочени към повече инвести­ции в технологични производства и отпускането на правителствена­та примка около врата на частната инициатива. Усложнената геопо­литическа ситуация обаче чертае твърде много рискове пред руската икономика – натиск върху бюджета, породен от ниските цени на петро­ла и повишените военни ангажи­менти, рублата губи от стойността си, а възможностите за дългове фи­нансиране са ограничени. На фона на всичко това, руската икономика не изглежда готова за евентуално допълнително изостряне на кон­фликтите. Парадоксът е, че точно стъпките, които биха помогнали в дългосрочен план, могат бързо да стопят високия рейтинг на Путин в очите на руските граждани.

Владимир Сиркаров, Brain Workshop Institute



Напиши коментар

© 2017 Златен вестник - инвестиционно злато и валути. Всички права запазени.