Начало » Uncategorized » Пътят на златото 2.0

Пътят на златото 2.0

Uncategorized, Брой 12 • 2016, Начална - Няма коментари
Untitled

В предния брой на „Златен вестник“ проследихме пътя на съвременния златотърсач, като започнахме от идеята да се добие злато в родните условия и се стигне до първия добит грам злато. Това начинание, оказва се, би отнело около 15 години и би струвало близо 50 млн. лв. Всичко това преди дори да се помисли за приходи от реализиране на какъвто и да е било продукт. В противовес на това почти налудничаво инвестиционно намерение поставихме съвременните алхимици или иначе казано властелините на парите в централните банки. Мъчителните детайли по пътя на златото всъщност разкриват най-голямата разлика между благородния метал и съвременните книжни пари – едното има реална стойност и е адски трудно да се добие, а другото е просто хартийка с обещание за стойност. На това обещание на практика се крепи съвременната финансова и социална система. В тази статия ще проследим бизнеса на нашия златотърсач от момента, в който вече е добил първия грам злато. Каква е същността на бизнеса му от тук нататък? Гарантирана ли му е печалбата? С кого се надпреварва и има ли конкуренция? Кои са основните му проблеми и колко рисков е всъщност бизнесът му? Ключов момент за вникването в тези въпроси е пълното разбиране на оперативните разходи по добива на злато и открояването на разходите, в т.ч. инвестиционни, които са нужни за дългосрочния успех на мината. Каква е цената на златото, под която нашият златотърсач ще бъде нерентабилен? Може ли да хеджира риска, тоест да се защити от големи колебания на световните пазари?

През последните повече от 100 години има регистрирани четири върха в световното про­изводство на злато. Добивът на злато е дългосрочен процес, кое­то предполага нещо като цикли в кривата на производството – обикновено в рамките на 10-30 години. Това обуславя и цикли­чността във върховите години за златния добив – 1912, 1940, 1971 и 2001 години. Всеки един от тези върхове е по-висок от пре­дходния. Случайно или не, имен­но в годините около Голямата рецесия (след 2009 г.) световно­то производство на злато отново потегли рязко нагоре и започна поредния си цикъл. Данните со­чат, че през 2015 г. е достигнат рекорден връх в историята на ин­дустрията, като добивът се е доб­лижил до 3 хил. метрични тона злато. (Графика 1)

Patyat gr 1

Прогнозите сочат, че от 2016 г. добивът на злато отно­во е поел надолу, при това оч­акванията са за дългосрочен спад. Причината за това е, че съществува ясна връзка меж­ду ритмичността на открития­та на златни залежи и цикъла на добив – разликата е около 20 години, което е времето за разработка. Върховата година за откритието на златни зале­жи е 1995 г., след което има от­четлив спад. Това означава, че с голяма доза сигурност можем да твърдим, че през следващи­те 7-8 години добивът на злато ще е надолу. През 2011-2012 г. бяха похарчени и рекордни суми за проучвания – дости­гайки до 6 млрд. долара, което съвпада с периода на най-висо­ки цени на златото. След това има сериозно свиване на бю­джетите за проучвания, което нормално съвпада и с периода на спад в цената на златото. (Графика 2)

Patyat gr 2

Тази цикличност в инвести­циите, откритията и добива на злато подсказва за основните характеристики на този бизнес – продължителността на про­изводствения процес от откри­тие до добив, зададената цена от световните пазари и надпре­варата със собствените способ­ности и иновациите. Докато в повечето сектори производ­ственият процес е далеч по- кратък и се говори основно за ценова конкуренция между от­делните играчи, то тук е много различно.

След като му бяха нужни близо 15 години, за да добие първия си грам злато, нашият герой, златотърсачът, е изпра­вен пред странен пазар. Цената на златото се задава от светов­ните пазари и е напълно не­контролируема, за когото и да е било златотърсач. Нещо по­вече, сили, които нямат нищо общо с добива на злато, било то централни банкери или го­леми спекуланти, могат да окажат силно влияние вър­ху цената в краткосрочен хо­ризонт и да преобърнат целия му бизнес модел. В този биз­нес няма надпревара за кли­енти с другите производители – поради зададената цена и ог­ромното търсене, пазарът на практика е гарантиран. В род­ните условия добитата руда се подава за преработка веднага след добиването, а за реализа­ция на продукта обикновено се събират партиди, които се реа­лизират в рамките от 10 до 15 дни. Надпреварата е изцяло в полето на иновациите, новите открития и разширяването на добива, и може би най-важно­то – контролиране на разходи­те за добив по начин, който да гарантира дългосрочна устой­чивост на бизнеса.

Връзката между спекулан­тите и рентабилността на злат­ните мини бе особено видима през юли 2015 г. След като спе­кулативна атака смъкна цена­та на златото дълбоко под 1 200 долара за тройунция, ця­лата златодобивна индустрия изпадна в паника, като инде­ксът GDX изгуби близо 1/4 от стойността си за около две седмици. Инвеститорите из­бягаха от акциите на добивни­те компании, като твърдяха, че поведението им е било изця­ло рационално, тъй като само­то съществуване на златните мини е било под заплаха при цени под 1 200 долара. Това, разбира се, не беше съвсем вяр­но, но показва колко ключово е правилното разбиране на раз­ходите в мините, както и по­гледът на финансовия свят към устойчивостта на добива.

Разходите за производство – оперативни или устойчиви?

Традиционно за състояние­то на златната индустрия се съди спрямо т. нар. оперативни разходи за добив и съответно цената за златото. Спадът в це­ната на златото през 2012-2013 г. доведе до много спекулации около това, къде е прагът, след който много мини ще започнат да изпитват сериозни труднос­ти да покриват разходите си. Именно в тези години се ут­върди и смяна на подхода за оценка на финансовото здраве на мините от такъв, фокусиран единствено върху оператив­ните разходи по добива, към оценка на т. нар. общи устой­чиви разходи, които включват и инвестиционни разходи и в общи линии задават рамката за дългосрочно устойчиво про­изводство. Общите устойчиви разходи вече са масово използ­вани в бранша, като оценят всички разходи, които са необ­ходими за постигане на ефек­тивен добив, в т.ч. инвестиции, които гарантират дългосроч­ното финансово здраве на ми­ната.

Нека сега видим какви биха били разходите на нашия зла­тотърсач, който най-накрая достигна до добиването на злато в България. Какви биха били неговите оперативни разходи и съответно при как­ва цена на златото добивът ще бъде дългосрочно рентабилен?

По оценки на експерти от сектора, ето какви биха били неговите непосредствени опе­ративни разходи:

Разходи за добив

Разходите за добив са раз­лични при открит или под­земен добив. Решението за начина на изземване на нахо­дището е в зависимост от дъл­бочината на запасите, минно – геоложката характеристика на района, близостта до населе­ни места, ограниченията, свър­зани с опазване на околната среда, в т.ч. наличие на защите­ни територии или зони.

При открит способ разхо­дите за добив варират от 5 до 15 лева на добит един тон руда. Разходите за добив на една тройунция са в пряка зависи­мост от съдържанието на злато в рудата. При средно премерен разход от 5 щатски долара за добив на тон руда и при сред­но премерено съдържание на злато от 3 грама на тон руда за добива на 1 тройунция ще е не­обходимо да бъдат добити 10,3 тона или разхода за добив на 1 т.у. ще бъда равен на 51,5 щат­ски долара.

При подземен добив разхо­дите зависят от приетата сис­тема за изземване на запасите, която пък зависи от типа и дълбочината на запасите, как­то и от здравината на вмес­тващите скали. Обикновено се движат от 25 до 50 лева на тон добита руда. Или при сред­но премерен разход от 20 щат­ски долара за добив на тон руда и при средно премерено съдържание на злато от 3 гр./ тон руда за добива на 1 т.у. ще е необходимо да бъдат добити 10,3 тона или разхода за добив на 1 т.у. ще бъде равен на 206 щатски долара. Това са преки разходи за добив и в тях не са отразени разходите за инвес­тиции по време на изземване на находището.

ДИНАМИКА НА РАЗХОДИТЕ

Разпределянето на разходите зависи от начина на до­бив и преработка, но средно претеглено, при повечето от случаите на добив и преработка на златосъдържащи руди, е както следва:

Разходи за труд – 30-40%

Разходи за материали, в това число са и разходите за покри­ване на мероприятията по опазване на околната среда – 35- 55%

Разходи за ел. енергия – от 5-10%

Отделно от текущите разходи за опазване на околната сре­да, в т.н. специални сметки, ежегодно се превеждат средства за мероприятия по рекултивация и ликвидиране на екологич­ните щети от добива и преработката в размер на 0,5-1% от реализираните приходи.

Динамика: През последните 5 години се е повишила цена­та на ел. енергията, но повечето предприятия провеждат мероприятия за повишаване на енергийната ефективност, което води до повишаване на разходите за инвестиции, но и до запазване на разходите за енергия в по – дългосрочен план. Предвид спадането на международната цена на металите и в частност на златото, като най-проблемни се очакват ин­вестиционните разходи.

 

Разходи за транспорт на рудата

Разходите за транспорт на добитата руда са около 0,2 лева на тон километър и зависят от разстоянието между рудника и преработвателните съоръже­ния. Най-добрият вариант е преработвателните мощности да са в непосредствена близост до добивните.. Тази възмож­ност зависи от местността, те­рена, близостта до мястото за депониране на отпадъка – строеж на хвостохранилище, инфраструктура – водоизточ­ници, електропреносна мрежа, пътища, както и осигуряването на работна ръка.

При отдалеченост от 10 ки­лометра разходът е два лева за един тон руда. Отново при средно премерено съдържание на злато от 3 гр./тон руда, ще е необходимо да бъдат прево­зени 10,3 тона или разходът за превозването на 1 т.у. ще бъде равен на 20,6 лева или 11,5 щатски долара.

Разходи за преработка

Разходите за преработка също са различни и зависят от приетата технология за прера­ботване на рудата. Технологи­ята за преработване зависи от характера на златото в рудата – свободно или свързано, впръс­натост, зърнометрия – размер на частиците, вместващи ска­ли, наличие на други метали и т.н. и се определя след провеж­дане на технологични изпита­ния. Методите на преработка могат да бъдат гравитационни, флотационни, както и такива с използване на вещества класи­фицирани като опасни – натри­ев цианид, тиосулфат, живак. В практиката се използват сме­сени методи, като най-често се прилага методът на гравитация с последващо цианиране или гравитация с последваща фло­тация.

Най-ниски са разходите при преработка с гравитационни методи, но за използването им е необходимо т.н. „свободно” злато, т.е. златото, което може да бъде извлечено чрез грави­тация, да е над 80%, а това в природата е много рядко сре­щано.

Най-използваните мето­ди са гравитация с последващо цианиране, където разходът за преработване на 1 тон руда е около 40 щатски долара. Или, за да добием 1 т.у. злато при прието извличане от 95%, тряб­ва да бъдат преработени 11 тона руда или разходът за преработ­ване за получаване на 1 т.у. ще бъде 440 щатски долара.

Други разходи

Останалите разходи са за опазване на околната среда, за социални програми, свърза­ни с местните общности, раз­ходи за безопасност и здраве, и други, които също зависят от начина на добив и прера­ботка. Тук е трудно да се даде конкретна оценка на разходи­те, като те най-вероятно ще се влияят от други фактори, а не просто от преработената руда. Голяма част от тези разходи на практика ще бъдат отно­во „оперативни“, тоест нямат отношение към инвестиции­те спрямо ефективността или разширяването на добива.

Всичко посочено тук оз­начава, че оперативните раз­ходи на нашия златотърсач биха били в рамките на 500- 660 щатски долара за тройун­ция злато. Трудно е да оценим колко точно биха били общи­те устойчиви разходи в случая, но не бива да забравяме, че но­вата мина тепърва трябва да изплаща и огромната инвес­тиция от изминалите 10 годи­ни преди реалното започване на добива. Грубо можем да твърдим, отново с помощта на оценки на експерти в сектора, че при цена на златото в под­ножието на 1 200 долара за 1 т.у., при открит добив и прера­ботка, гравитация с последва­що цианиране на отпадъка от гравитация, съдържанието на злато в изходната руда трябва да не е по-малко от 3 гр./тон, а при подземен добив – не по- малко от 4,5 гр./тон, за да се мисли за дългосрочна устой­чивост на добива.

Общи устойчиви разходи по света

Резкият спад на цените на златото през 2013 г. на практи­ка върна златодобивната про­мишленост към състояние, в което общите разходи над­вишаваха цената на злато­то. Това може да бъде видяно единствено, ако се вгледаме в т. нар. пълни разходи, то­ест тук включваме всички ин­вестиции, които отиват дори отвъд непосредствено нужни­те за устойчивост на бизнеса. Именно това предизвика и из­вестно оттегляне от акциите на големите мини. Подобен ди­сбаланс се наблюдаваше и през 80-те години на миналия век, но тогава той беше предизви­кан от неестествено ниските цени на златото, докато сега е в голяма степен плод на страте­гиите на отделни компании да се възползват от сравнително високите цени и големия мар­жин и да инвестират стабилно. След 2013 г., очаквано, страте­гиите леко се промениха, като инвестициите се свиха, макар да остават сравнително висо­ки. (Графика 3)

Patyat gr 3

Най-голямата златодобив­на компания в света „Барик голд“ разкри напълно свои­те разходи през 2015 г., като представи именно този подход – оперативни разходи и общи устойчиви разходи. Оператив­ните разходи при тях, разбира се, са по-ниски спрямо други компании по света, тъй като производството е максимал­но оптимизирано и ефектив­но. В родната действителност, например, разходите за труд биха били най-вероятно по- високи. Видимо от разбивката на „Барик голд“, устойчивост на бизнеса се постига с раз­ходи, които далеч надхвърлят оперативните такива – близо 1/3 са инвестиционните раз­ходи, което като дял е сходно и при другите големи компании. (Графика 4)

Patyat gr 4

На Фигура 5 е представе­на примерна разбивка на раз­личните типове разходи, като се тръгва от оперативните раз­ходи, минава се през общите устойчиви разходи и се дости­га до пълните разходи. Видно е, че тази разбивка отговаря на компания с агресивна стра­тегия, която отива далеч от­въд устойчивите разходи и инвестира солидно в нови тех­нологии и разширяване на производството, в т.ч. най-ве­роятно нови находища. (Гра­фика 5)

Patyat gr 5

 

Волатилни пазари и хеджиране

Зависимостта от промени­те в цената на златото на све­товните пазари предполага стратегии, които да ограничат риска за мините, тоест един краткотраен срив в цената на златото да не застраши финан­совото здраве на мината. Пъл­ните разходи на компаниите в общия случай зависят от избра­ната стратегия спрямо възмож­ностите пред производството и цената на златото. Обикнове­но при висока цена на златото – например през 2011-2012 г., компаниите разгръщат мащаб­ни инвестиционни програми и драматично покачват пълни­те си разходи, като целта е да се подготвят максимално добре за лошите години – като например тези след 2013 г. Тази стратегия е абсолютно приложима и от родните компании, в т.ч. от на­шия въображаем златотърсач.

При по-продължителен спад на цените на златото обикновено се търсят възмож­ности за увеличаване количе­ството добита и преработена руда, което запазва относи­телния разход, т.е. разхода на един тон руда, защото и при добива и при преработката има т.нар. постоянни разхо­ди, които са в ниска зависи­мост от количеството руда. Естествено се намалят и ин­вестиционните разходи, кои­то играят ролята на буфер. Практиката в бранша е при по-високи цени да се изпълня­ват по-големи инвестиционни програми, като целта е друже­ствата да се подготвят за пери­оди с по-ниски цени. Затова и много често чистата печал­ба на добивните предприятия не се повишава рязко при по­вишаване цените на металите.

Всичко казано дотук ни на­сочва към извода, че огромни­те рискове при добива на злато съвсем не се изчерпват в пе­риода на неговото откритие и получаването на заветната концесия. Самият процес по добиването на злато и осигуря­ването на дългосрочна устой­чивост на бизнеса предполага множество разходи и инвес­тиции, които са съобразени с движенията на цената на злато­то на международните пазари. Дългосрочен устойчив добив често се осигурява с постоянно инвестиране в търсене и про­учване на нови терени с цел увеличаване на запасите.

МИНИТЕ КАТО РАБОТОДАТЕЛИ

Броят работещи в златната мина е в пряка връзка с из­браната технология на добива и в по-голямата част от случаите не зависи от количеството добита руда. Това е може би един от най-трудоемките браншове. За открития добив необходимата работна ръка е значително по-малко, като за малък рудник, с добив от около 500 тона руда, е в порядъка на 50–100 човека за рудника и 80–120 човека за преработка. Това е броят на пряко заетите.

При подземен рудник – за малък рудник с добив от около 500 тона руда – е в порядъка на 200–250 човека за рудника и 80–120 човека за преработка. Това е броят на пряко за­етите.

След закриване на голяма част от минните техникуми в страната, подготовката на кадри е проблем за дружествата.

Tavex

 



Напиши коментар

© 2017 Златен вестник - инвестиционно злато и валути. Всички права запазени.